Единствената олимпийска титла за България в плуването има адрес: "Таня Богомилова". Някогашната "златна рибка" днес е генерален секретар на една от спортните ни федерации с най-натоварен календар. И затова винаги е актуален събеседник, независимо дали говори за бъдещето на родното плуване, за славното минало или генерално за ситуацията в родния спорт.

За старта на кариерата
В детските години харесвах да играя футбол. Нямаше още за жени и все с момчетата ритах. А майка ми, която искаше да бъда под постоянен надзор, ме ангажира максимално. Записа ме на плуване, гимнастика, ходех на английски и свирех на акордеон. Пълна програма! Постепенно обаче отпадаха. Дори и плуването, защото все се оплаквах от студената вода и треперех.

Олимпийската мечта
Страшно бях впечатлена и възхитена от двама велики плувци, които и до днес за мен са велики - германката Корнелия Ендер и американеца Марк Шпиц. Няма да забравя, течеше олимпиадата в Мюнхен '72, където Шпиц направи бум със седем златни медала. А аз се взирах в черно-белия телевизор и казвах на мама: „Един ден и за мен ще свири химнът!". Така се роди мечтата. Останалото е труд и гонене докрай на целта. И да - Господ възнаграждава. Просто трябва да стигаш до края!

Влюбването в плуването
Когато започнах да печеля медали, разбрах, че това е моят спорт. Петър Костов, който тогава ми беше треньор, казваше, че съм голям талант и от мен ще стане един велик спортист. Дали вярвах? Просто си гонех моите цели. По принцип съм много взискателна към себе си. Когато треньорът ми поставяше задача, я изпълнявах не на сто, а на хиляда процента.

"Стоп" на германките!
Нанесох страшен удар на тогавашната ГДР. Имаха пълна хегемония при жените, но се страхуваха от мен. Много ме следяха как плувам, къде плувам. Целият ми стил беше изучен от техните специалисти. Бяха възхитени, че без да сме сила в плуването, работим в правилна посока. Контактуваха с треньорите ми и знаеха за какво става въпрос.

Първото злато
Европейското в София през 85-а. Няма да забравя тази родна публика, защото имаше страшно силен дъжд и беше много студено, но всички стояха до последно на трибуните и очакваха точно този финал. Еуфорията беше като взрив - при всяко излизане над водата чувах едно мощно "уау". Това те зарежда страшно! Няма как да го опиша. По същия начин беше на олимпиадата. Там чувах единствено Цветан Голомеев, лека му пръст, как викаше: „Давай, Танче!", както и Гошко Михалев и Невяна Митева. Техните гласове ги чувах в ухото си. Неописуемо е това нещо!

Титлата в Сеул
Преди игрите получих херния на лагер в украинския град Харков, тогава в Съветския съюз. Наложи се спешна операция. Легнах под ножа при непознати медици и не знаех дали въобще ще изляза жива. Оказа се, че операцията е била неизбежна, защото се е получило голямо усложнение. Ако съм продължила да тренирам, съм имала може би не повече от десетина дни живот. Но всичко мина благополучно. Докторът, който ме оперира, се оказа най-добрият коремен хирург в Съветския съюз. Преди операцията ме пита: "Имаш ли конкурентки рускини?". Отговорих му: „Имам, но ще ги сложа под ножа всичките! Давай!" Операцията беше с местна упойка и той се опитваше да говори с мен, за да не усещам нищо, въпреки че... аз усещах. Накрая ми казва: „Да знаеш, обещавам ти, че ако ти станеш олимпийска шампионка, ще сложа на болницата една плоча: "Аз оперирах..." И го направи.

Грешен сценарий
В програмата на игрите първо беше финалът на 200 метра. И с моя съпруг и треньор Георги Дангалаков смятахме, че там имам повече шансове за успех. И да - до 150-ия метър вървях под световния рекорд, и много преди конкуренцията. Но... явно не бях разчела правилно силите си. Останах четвърта. Но вътрешно в себе си бях убедена, че на 100 метра ще ги бия! Имаше два дни между двете състезания и му заявих на Гого, че 100 метра е наша. Бях много ядосана! Толкова, че дори го изгоних на загрявката преди финала. Бях така нахъсана, че Зилке Хьорнер я гледах все едно ще я изям. Тръгнах обаче с обратната тактика - пуснах я пред себе си, за да мога аз да я гледам. А когато вървиш напред и си пуснал някой, ти почваш да го наближаваш и го хваща един гипс, както ние му казваме. И в момента, в който го застигаш и тръгваш да задминаваш, той, в стремежа си да бърза, обърква движението, нарушава стила. В периферията си тогава точно това видях и викам: "Край! Изядох те!" До 85-ия метър я пуснах пред мен и оттам тръгнах да атакувам, защото знаех какви са силите ми и докъде стигаха. А като видях, че Антоанета Френкева е втора, направо изпитах върха на щастието. Радвам се и... изведнъж - виждам таблото. Четири стотни не ми стигат да бия световния рекорд. Ужас. И направих кисела физиономия, да не повярваш.

Турнирът "Мултинейшън"
Благодаря за отличните оценки, защото наистина направихме безупречно състезание. Страхотна организация, която показа че България заслужава да е домакин на тази престижна надпревара. Ние от две години членуваме в този комитет - "Мултинейшън" и предизвикателството да поемем домакинство, беше голямо. Участваха 12 държави, направиха се 14 рекорда на турнира! България беше в голямата игра – постигнахме седем рекорда, взехме три медала. Антъни Иванов направи фурор с пет рекорда. Паралелно с този "Мултинейшън" вървя и този в Кипър за по-малките възрасти. Там също нашите заслужиха медали, а едно много талантливо момче - Петър Божилов покри норматив "Б" за олимпиада, а е само на 16 години. Изобщо, сега се формира поколение млади плувци, за които се надявам през 2020-а да се представят достойно, да имаме финали в големите форуми.

Скъп спорт в бедна държава
Много трудно се поддържат и финансират, басейните. Скъпо е за стандартите на държавата ни. Клубовете изнемогват, няма къде да тренират. Повечето водят подготовка на „ненормални басейни“, имам предвид извън стандарта - 25 и 50 метра. По детски градини и училища, където басейните са 17 или 20-метрови. Малко или много изоставаме от най-добрите, но не спираме да търси начини да подобряваме условията. А треньори работят не се отказват да търсят високи постижения.

България - уникална държава
След като приключих със състезателната си кариера получих...алергия от водата. Появяваха ми се обриви, вследствие на дълго стоене във водата през годините. И доста време ми трябваше, за да се успокои тази алергия. Но много не го разказвам това, защото който го чуе си шегува, че и с това сме уникална държава. Олимпийската шампионка по плуване на България с...алергия от вода.

автор: Владимир Памуков, в. "Труд"