Третият престой на Люпко Петрович в Левски е все по-близо до своя край. 69-годишният треньор се завърна начело на столичани на 15 май. Точно 15 години, след като изведе клуба до 22-та титла в историята му през 2001 година. Изборът му бе изненадващ, но най-вероятно опитът му в турнирните мачове и ниските му претенции, както останалите отлични впечатления месеци по-рано в Литекс, се оказаха решаващи.

Сръбският специалист демонстрира за пореден път, че може да нареди един отбор в защита и да го накара да изглежда по-добър от това, което е, като случаите с Марибор. "Сините" бяха научени от него през последните 40 дни да играят във фаза защита, но липсата на късмет и класа ги лишиха от заслужено минаване в следващия кръг.

После дойде мачът с Монтана и веднага се видя, че само със защита няма как да стане. Отборът бе без идея и агресия. 26-кратните шампиони за първи път от дълго време излязоха с двама чисти нападатели - Венцислав Христов и Бабатунде Адениджи, и общо с четирима офанзивни футболист, тъй като Антонио Аниете и Франсис Нар им правеха компания. Въпреки това столичани бяха трагични и напуснаха терена след разочароващо 0:0 под множество освирквания, насочени към тях и Петрович от около 3000 фенове на "Герена".

 Собственикът Иво Тонев, който се скри напоследък и остави Левски на течението, не е доволен от видяното. Шефът на Управителния съвет Николай Илиев също, Андрей Желязков и Станислав Ангелов също, тъй като не е сериозно "сините" да стоят на центъра и да не правят преса в атака, когато разполагат с четирима офанзивни играчи на терена. Всичко това на своя стадион срещу последния в групата през миналия сезон, който е сменил цели 16 футболисти през последните четири седмици, освен треньора.

Феновете също са бесни, че не се видя агресия, идея в играта и облик на тима. Тези от Сектор "В" бяха бесни на Петрович, който се оплаква, че не му бяха доведени исканите футболисти. Със сигурност е прав затова, тъй като Илиев на представянето си обяви, че ще се взимат играчи, които иска треньора. Той от самото начало не иска Венци Христов и Хеан Деса (б.а който закъсня с 10 дни за подготовката, след като не бе играл седем месеца и после се контузи няколко пъти и бе аут за Словения), а да бъдат привлечени централен защитник с ляв крак, бързо крило и център нападател. Според него Христов няма нужната класа, а мачовете с Марибор му дадоха възможност да твърди, че е прав.

 Тези футболисти не бяха привлечени, Левски направи най-силният си мач от дълго време насам, но напусна рано-рано Лига Европа за разочарование на феновете си, които чакаха този двубой "само" три години.

След това обаче се случиха някой странни неща, които няма как да не рефлектират за бъдещето на отбора.
Първо тимът бе подложен на двуразови тренировки, след което титулярите играха 45 минути контрола 90 часа преди домакинството с Монтана, когато навсякъде по света седмицата преди старта на сезона играчите се освежават. Липсата на доверие в първите си помощници Асен Букарев и Елин Топузаков, които често не са изслушвани от него. Разминаването с Роко Перота, който прави програмата за седмицата, а сърбинът дава съгласие и на следващия ден сменя мнението си. Всичко това доведе до няколко контузии, което след себе си и до поредната срамна страница през последните години в историята на 102-годишния клуб - да нямаш група от 18 човека за първия официален мач на "Герена".

 Сърбинът знае, че е на мушката. Не се крие и го казва непрекъснато на най-близките си. Освен това е сигурен, че с действията си шефовете му не са зад него, но пък и те не вярват в методите му на работата. Именно поради това съвместното им бъдеще едва ли ще бъде дълго.

Следващите два мача - с Локомотив (Пловдив) на "Лаута" и с Лудогорец на "Георги Аспарухов", със сигурност ще са решаващи за бъдещето на треньора, който няма победа от пет мача, начело на тима, след завръщането си при "сините". Интересното е, че стилът му на игра ще помага на Левски да играе по-добре като гост, но след тренировки само във фаза защита от началото на подготовката се вижда, че на своя дом "сините" ще изглеждат импотентни.

Още по-странното е, че най-добре биха стояли срещу шампионите, които играят страхотен футбол и държат непрекъснато топката, като ти оставят пространства за контраатака, където Петрович е истински майстор. Проблемът идва срещу Монтана - тим, който трябва да отнесеш на старта в първенството. Още повече, когато 10 дни едвам заспиваш от злоба, че си изпуснал златен шанс за теб и клуба да изживееш още незабравими вечери в Лига Европа, пълни стадиони, много любов и ентусиазъм на феновете към теб. Никак не на последно място и сериозни финансови приходи за касите на един клуб, който се управлява катастрофално години наред.

Много близките отношения на Люпко със спрягания за бъдещ президент на клуба Наско Сираков, като дори според отговорни фактори на "Герена" и ежедневни, също не се приемат добре от силните хора.

 Феновете в ръководството на клуба бяха в основната европейският шампион с Цървена звезда да говори с Георги Иванов-Гонзо и да се съгласи да се завърне да помогне след смяната на Стойчо Стоев. Още тогава не се разбра идеята за смяната, като българинът налагаше стил със задържане на топката и постепенни атаки, докато философията на Люпко е коренно противоположна - здрава защита и бърза контраатака.

Като всичко в последните години при 26-кратните шампиони и това няма да се окаже правилно решение. Поради простата причина, че цари липсата на каквато и да е последователност, вяра и подкрепа в собствените си решения.