Чест. Гордост. Родолюбие. Това са думите… Или не, по-скоро чувствата, които са накарали един баскетболист да загърби потенциална заплата от хиляди, а може би и милиони долари и да предпочете да остане верен на родината си. В наши дни отборите в НБА раздават умопомрачителни заплати наляво и надясно, но героят на този разказ е друга порода. От старата школа. От времената, в които все още може да се говори за романтика в спорта.

Чували ли сте за Оскар Шмит? Всеки сам избира предпочитанията си, но тук почти винаги има единодушие и бразилецът често е определян като най-добрият играч, който така и не стига до Асоциацията.

Леко крило, а на моменти дори и атакуващ гард, извисяващ се до 205 сантиметра, тежи 102 килограма, има перфектна стрелба както от средно разстояние, така и далеч зад зоната за три точки, добър усет за отскочили топки и никак нелоша защита. Звучи като прототип на масовия периферен играч, подвизаващ се в НБА днес, но всъщност става дума за същият този Оскар. Който сякаш е изпреварил времето си и играе с тези характеристики от средата на 70-те до края на 90-те години.

Дуел с друг великан - Скоти Пипън

Роден в североизточния браизлки град Натал, чието име в превод от португалски означава Коледа, Оскар кара феновете да се чувстват като на най-големия празник всеки път, когато стъпи на паркета между двата коша.

Неофициално той е най-добрият реализатор в цялата почти 125-годишна история на играта с оранжевата топка (б.а. - баскетболът е изобретен от д-р Джеймс Нейсмит в края на далечната 1891 година).

49 737 точки, реализирани на клубно и национално ниво не звучи никак зле, нали? Цифрите невинаги са най-важното, но в случая просто казват достатъчно. Никой друг не е вкарвал повече от блестящия Оскар от градчето, носещо коледно име. Шмит е най-добрият реализатор в историята на олимпийските игри, както и на световните шампионати под егидата на ФИБА.

През 2013, малко след като е приет в Залата на славата

Индивидуалните му отличия за вкарани точки не могат да бъдат изброени. Освен в родната си Бразилия, където играе за Палмейрас, Сирио, Коринтианс, Фламенго, Баруери и Бандерантес, машината за точки има периоди и в Италия и Испания, съответно с екипите на Казерта и Павия, както и на Валядолид.

Кариоката дори попада в Драфта на НБА - Ню Джърси Нетс използват избора си в шестия кръг през 1984, годината, в която Майкъл Джордан започва легендарния си полет, за да изберат именно Оскар Шмит. Но той така и не стига до Лигата на извънземните.

"Парите не стояха на дневен ред. Нямаше сума, с която Нетс можеха да ме купят. Защото от другата страна стоеше националния отбор. Това е. Кратко, просто и ясно. Да играя за Бразилия е нещо, което не може да бъде закупено и с всичките пари на света. Говорим за гордост. А в днешно време някои баскетболисти дори отказват да играят за родината си. Това е нещо, което не разбирам и ме натъжава", разсъждава години по-късно Шмит. Самият той признава, че правилата през 80-те години са го спрели, защото чак през 1989 година играчите от НБА получават право да играят за националните си отбори.

Със средни показатели от 28.8 точки (общо 1093) в 38 мача на олимпийски игри не е трудно човек да се сети защо бразилската легенда носи прозвището “Свещената ръка”.

“Ако бях отишъл в НБА, щях да бъда един от десетте най-велики играчи в историята, не просто на НБА, а на играта въобще. Тогава всичко се свеждаше до играта един на един, винаги, а това за мен никога не е било проблем. Може би ако ме дублират би било по-трудно”, смята още убийственият стрелец, който играе професионално цели 29 години - от 1974 до 2003!

Въпреки легендарното си представяне на най-големия спортен форум, включително феноменалите 41.9 точки средно на мач в Сеул през 1988 година, Бразилия така и не прескача четвъртфиналите.

Рио 2016 - три лета след най-важният спечелен мач

Оскар Шмит има пълното право да се гордее с кариерата си, макар че понякога в съзнанието му може би изплува една малка въпросителна, която се чуди какво би се случило, ако правилата бяха различни…. Или пък ако не обичаше толкова много родината си?

Преди три години легендарният баскетболист спечели най-голямата и най-тежката си битка - тази срещу рака. Просто защото е колос както на игрището, така и извън него.

Все пак той е Оскар Шмит. Свещената ръка от Натал.